ДПП Странджа | Защитени видове
Taxus baccata L. – вечнозелено иглолистно дърво или храст с тънка червено-кафява кора. Листата от горната страна са тъмнозелени и лъскави, а отдолу са бледи и матови. Семената са обвити от сочна тъмночервена обвивка, наречена арилус. Силно отровно растение, с изключение на арилуса. Терциерен реликт. В България видът е разпространен в Странджа и във високите планини – Стара планина, Рила, Пирин, Родопи, Витоша. Среща се поединично или на малки групи във влажни сенчести гори. Често на едно място растат само мъжки или само женски индивиди, което възпрепятства размножаването на вида. Включен е в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие. Вписан е и в българската Червена книга – категория „Застрашен”. Лечебно растение по смисъла на Закона за лечебните растения. В миналото е изсичан масово поради ценната си дървесина. Има данни, че местното странджанско население в началото на 20 в. е изсичало тисовите храсти, за да предпазва добитъка от отравяне при паша в горите. Тисът расте много бавно и се възобновява трудно. Поради всички гореизброени причини, днес в българската част на Странджа са останали по-малко от 10 екземпляра, сред които няма женски.