ДПП Странджа | Защитени видове
Сред Безгръбначните животни в Парка консервационно значими са 164 вида. Реликтни са 34 вида, а от ендемичните 4 вида са локални и 80 български. В Световната червена книга са включени 16 вида, а в европейската -10.
Природен парк “Странджа” е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна - 404 вида.
По своето рибно богатство Паркът е сред първите в Европа. Във вътрешността на Странджа са установени 41 вида сладководни и проходни риби, а още 70 вида обитават крайбрежната на Парка акватория. По този показател той е сред първите в Европа. Броят на реликтните видове е голям – 9 Понто-Каспийски (запазили се от времето на древното Сарматско море) и 5 бореални реликта (от лат.- Вorealis - "северен", видове с произход северните области на Евразия и Северна Америка и достигнали нашите ширини през Кватернерните застудявания.
Ендемични видове за Черноморския басейн са 7: лупавецът (Rutilusfrisii), черноивичестата морска игла (Syngnathusabaster), широкоглавото попче (Neogobius cephalarges), речното попче (N.fluviatilis), стронгилът (N.melanostomus), лихнусът (Mesogobius batrachocephalus) и малкото плоскоглаво попче (Mesogobiusgymnotrachelus). Мраморното попче (Proterorchinusmarmoratus) и морската бяла риба (Stizostedion marinus) са ендемични за Черноморския и Каспийския басейн. Балканските ендемити са преставени единствено от малкия щипок (Cobitispeshevi). Резовският карагьоз или харип (Alosacaspiabulgarica) е локализиран единствено по Южното българско крайбрежие.
В Световния червен списък са включени 12 вида сладководни риби. В Европейската Червена книга е записана дивата форма на речната пъстърва, а в националната Червена книга - 8 вида, сред които трииглата бодливка, дивият шаран и брияната.
На територията на Природния парк са установени 9 вида земноводни – повече от половината от общо 16-те български вида. Застрашени в Световен и европейски аспект са дървесницата(Hylaarborea), ендемичният подвид на сирийската чесновница (Pelobatessyriacusbalcanicus), и големият тритон (Triturus).
В Странджа са установени 23 вида влечуги, като със световно значение са популациите на 11 вида. Популацията на тракийската черноврата стрелушка (Coluberrubricepsthracius) - локален ендемичен подвид за Южното черноморско крайбрежие, съставлява половината от световната. Редки видове са обикновената и каспийска блатна костенурка, шипобедрената и шипоопашатата костенурка, смокът мишкар, змията червейница, жълтокоремникът, горският гущер и геконът.
В границите на Парка са установени 269 вида птици, което представлява две трети от цялата българска орнитофауна. В Парка гнезди световно застрашеният ливаден дърдавец, а за южния белогръб кълвач вековните гори на Странджа са втората по важност защитена територия в света. От световна величина са популациите на полубеловратата мухоловка, големия маслинов присмехулник и жалобния синигер, а от европейска - на египетския лешояд, черния и бял щъркел, бухала и четирите вида орли.
Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Via Pontica, който събира ятата на Северна и Източна Европа и Сибир. Значението на Парка се допълва и от заливите и устията по Черноморското крайбрежие, използвани от водоплаващите не само за почивка, но и за презимуване.
В границите на Природния парк се размножават 62 вида бозайници. Мечката е изчезнала в края на ХVІІІ в., а присъствието на риса след средата на ХХ век не е научно документирано. Отделни индивиди от тюлен монах спорадично посещават подводните пещери край Силистар.
Прилепите са 21 вида, 12 от които присъстват в Световния червен списък (дългоух нощник, средиземноморско прилепче и др.). Дребните бозайници са 27 вида, като в Световния червен списък са 8 вида гризачи (лалугер, малко сляпо куче, трите вида сънливци, гюнтеровата полевка и малката оризищна мишка).
Обичайни за Природния парк сред едрите бозайници са сърната, благородният елен и вълкът. Широко разпространени са дивата свиня и чакалът. Често се срещат лисицата, язовецът, бялката и др. Популациите на видрата и дивата котка са сред най-многобройните в Европа. Редки в Парка са златката и европейският пъстър пор. В Световния червен списък са включени пъстрият пор, видрата и тюленът монах.